Възлюбената на Бога на Слънцето

Калидия, главната жрица на Храма на Филотия, е използвана от майка си – принудена да прелъсти Бога на слънцето Хелиос за златни монети. Омагьосан тамян става причина тя да прекара нощта с него. На разсъмване избягва, оставяйки след себе си само сребърна гривна с гравираното ѝ име. Хелиос вече се е привързал към нея, но след едно недоразумение започва да вярва, че тя е просто меркантилна жена, която си играе с мъжете. Разярен, той прекъсва всякакъв контакт. Калидия открива, че е бременна. Сама, тя пази слабата златна светлина в утробата си въпреки публичните унижения и семейния тормоз. Богът на войната и Богинята на мъдростта пристигат и разкриват истината: нежната слугиня, която те помнят, е „лошата жена“, за която Хелиос е говорил. Когато Хелиос най-после стига до нея, Калидия вече е изтезавана до кръв и хвърлена в яма със змии. С последния си дъх тя моли боговете да защитят детето ѝ.