Какво! Моето хъски е Вълчият крал!?

Шели, бедна, но жизнерадостна ловджийка на зайци, всеки ден прочиства имението от зайци, за да плаща за лекарствата на баба си. Един ден тя случайно прибира ранен вълк, бърка го с нечистокръвно хъски и го кръщава Джет. Само с едно непринудено потупване по главата тя го опитомява в куче за лов на зайци, което работи за нея. Истинската самоличност на Джет е Хойър — последният Вълчи крал, чието име всява ужас у всички. Тежко ранен, той първоначално планира да погълне безразсъдното момиче, но открива, че оставането до Шели възстановява избледняващата му магия. За да оцелее, гордият Вълчи крал стиска зъби и играе ролята на куче, като от време на време се превръща в неустоимо красив мъж с плочки на корема. Където и да отиде Шели — на училище или на работа — тя го води със себе си. Интригантките и богатите гимназисти от горните класове, които се опитват да я свалят, биват отблъснати от властната ръка на Хойър. Постепенно той вече не иска да си тръгне. Умът му се пълни с мисли като: „Защо не ми почеса корема днес?“ и „Този, който ѝ изпрати любовно писмо, смъртта ли си търси?“. Докато мистериозна организация на ловци не предприема мащабна изненадваща атака. За да защити Шели, Хойър приема човешки облик, разкривайки напълно маскировката си. Шокирана, но не и уплашена, Шели пробужда инстинкта си за защита и древната си кръвна линия на ловец. Тя поваля главния злодей на земята и го пребива. След разрешаването на кризата Вълчият крал, който би трябвало да възстановява клана си, изобщо не се интересува от великите дела на света, а вместо това всеки ден върви по петите на Шели и си проси прегръдки.